Тест Състезание 2012

ТЕСТ ЗА ДОПУСКАНЕ ДО УЧАСТИЕ В
Национално състезание за решаване на казуси от областта на
Гражданското и Търговското право – 2012 г.
ЧАСТ І

1. Едностранно е това гражданско правоотношение, което:
   г) една от неговите страни има само права, а другата – само задължения;
2. Притезателните субективни права:
   г) при нарушение се защитават с осъдителен иск;
3. Възражението да се унищожи договорът се погасява:
   г) не се погасяват по давност;
4. Правилото на чл. 18 ЗЗД предвижда:
   б) форма за действителност на посочените сделки;
5. Когато представителят преупълномощи трето лице, а то сключи сделка извън пределите на
   преупълномощаването и границите на представителната власт на представителя. Кой може да
   потвърди сделката :
   б) представляваният
6. По какъв начин се прехвърлят поименни налични акции:
   б) джиро;
7. Искът по чл.71 от ТЗ е:
   г) може да бъде установителен, конститутивен или осъдителен;
8. Сделката извършена в нарушение на разпоредбата на чл. 33 ЗС е:
   г) действителна;
9. Кои от посочените субективни права на купувача в чл. 195 ЗЗД са притезателни:
   б) да иска предаване на вещ без недостатъци;
   г) да иска обезщетение от продавача;
10. През 2010 г. Иван е на 16 години и имал сключен брак с Марияна. В края на същата година
    Иван подарил личен апартамент, в който не живеел никой на своя приятелка. В тази хипотеза
    сделката е?
    в) действителна, но ако е извършена със разрешение на районния съд;
11. Договорът в полза на трето лице е изключение от принципа на:
    в) относителното действие на договора;
12. Даването вместо изпълнение е:
    а)погасителен способ;
13. Сделката за прехвърляне на търговското предприятие поражда незабавен прехвърлителен
    ефект:
    г) само по отношение на правата, за които не се изисква отделен прехвърлителен акт;
14. Сделка сключена при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, без представляваният да е дал
    съгласие за това, е:
    в) висящо недействителна;
15. Поръчителят остава задължен пред кредитора и след падежа:
    б) до изтичане на 6-месеца след падежа, ако кредиторът предяви иск срещу длъжника в този
    срок;
    г) ако изрично се е съгласил;
16. Кое от посочените не е основание за спиране на погасителната давност:
    г) извънсъдебно възражение за неизпълнен договор;
17. Какъв вид ценна книга е записът на заповед:
    в) конститутивна ценна книга и заповедна ценна книга;
18. Развалянето на предварителен договор за замяна на недвижими имоти се извършва:
    б) извънсъдебно;
    19.Договор за наем за 2 години на имот, който е в режим на СИО, сключен само от един от
    съпрузите е:
    г) действителен;
    20.Винаги представлява основание за унищожаемост:
    в) грешката в съществените качестава на предмета;
    ЧАСТ ІІ
19. Изяснете явлението “компенсиране на вредите с ползите ”.
    Изяснете сферата на приложение, предпоставките и последиците. + 2 т. Разграничете го от
    прихващането на вземания и прихващането на изпълнението.+1т. Посочете примери, в които
    ще е приложим института и примери, които няма да намери приложение. + 1 т за всеки вярно
    посочен и обяснен пример.
    (напр. Апостолов, И. Облигационно право. Ч. І. Общо учение за облигацията. Фототипно изд. С.,
    1990, с. 101; Кожухаров, Ал. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение.

Кн. І. С. 1992, с. 271, 272; Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. Пето прераб. и доп.
изд. С., 2010 , с. 410, 411)
Класически въпрос, който има голям практически смисъл. Проблемът се поставя при
обезщетяването на вредите, като целта е то да не води до обогатяване на увредения. Тъкмо
затова от размера на обезщетението трябва да се извадят ползите, които увреденият е получил
вследствие на вредоносното действие – напр. кожата/месото/други суровини от убито
животно, които увреденият може да ползва вследствие на претърпяното увреждане;
отсечените дървета могат да се използват за огрев или строителен материал от увредения;
МПС след ПТП може да се използва за резервни части от увредения.
Основно изискване е да има същата причинна връзка между вредоносното деяние и ползата,
каквато има между вредоносното деяние и вредата. Иначе казано – и ползата, и вредата да са
преки последици от вредоносното деяние, а не да са породени от случайно стечение на
обстоятелствата.
Прилага се по инициатива на длъжника по вземане за обезщетение за вреди, за него е и
доказателствената тежест по компенсирането на ползите с вредите.
Отграничава се от:

• прихващането на насрещни вземания. При компенсирането на ползите с вредите няма
  насрещни вземания, а те са предпоставка за прилагане на другата правна фигура;
• прихващането на плащането – чл. 76 ЗЗД;

1. Направете съпоставка на характера на отговорността на поръчителя, банката – издател на
   банкова гаранция и комисионера, поел задължение делкредере/
   При банковата гаранция задължението на банката е само парично и възниква при
   неизпълнение на главния длъжник, т.е. е субсидиарно, и банката има възражение за
   поредност. При банковата гаранция е неприложима разпоредбата на чл. 147 , ал. 1 от ЗЗД. + 2 т.
   При поръчителството задълженията на поръчителя и главният длъжник са солидарни, но има
   отклонения от общите правила на солидарността чл. 142, чл. 143, чл. 146, чл. 147 от ЗЗД. При
   банковата гаранция задълженията са разделни. Поръчителят няма възражение за поредност. +
   2 т.
   При задължението на гаранта делкредере след извършване на изпълнителната сделка той
   отговаря като солидарен длъжник заедно с третото лице и за разлика от поръчителството не са
   приложими отклоненията в режима на солидарността. + 1 т.
   (Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. Трето прераб. и доп. изд. С., 2005 , с. 579 –
   582, Герджиков, О. Търговски сделки. Трето прераб. и доп. изд. С., 2008 , с. 277)
2. Направете сравнение на прехвърлянето на дялове в ООД при следните хипотези:
   прехвърляне между съдружници, прехвърляне на лице, което не е съдружник в ООД и при
   наследяване на съдружник в ООД по следните критерии:

• фактически състав на прехвърлителния способ
• момент на придобиване
• правни последици
• фактически състав на прехвърлителния способ +1 т

1. от съдружник върху несъдружник – тук освен (1) съгласието по прехвърлителната сделка,
   обективирано в (2) договор с нотариална заверка на подписите (чл. 129 ал. 2 ТЗ), е нужно и (3)

съгласие на ОС (чл. 129 ал. 1 изр. 2 in fine във вр. с чл. 137 ал. 1 т. 2 и ал. 2 ТЗ); (4) вписване на
решението на ОС за приемане на нов съдружник 140, ал. 4 във вр. с ал.3 от ТЗ

1. от съдружник върху друг съдружник – тук са достатъчни само (1) съгласието по
   прехвърлителната сделка и (2) обективирането й в договор с нотариална заверка на подписите
   (чл. 129 ал. 2 ТЗ). Съгласие на ОС в този случай не е необходимо 2 (изразът “от един съдружник
   на друг се извършва свободно” – чл. 129 ал. 1 изр. 2 ТЗ);
2. наследяване – тук законът за разлика от предишните две хипотези не изисква нито съгласие
   на ОС, нито нотариална заверка на подписите; трябва да е налице само фактът на
   наследяването.
   -момент на придобиване +2 т.
   Първо становище.
   1.Решението за приемане на нов съдружник има действие от датата на решението на ОС от
   този момент новият съдружник придобива всички права и встъпва в членственото
   правоотношение. Вписването има конститутивно действие съгласно чл. 140, ал. 4 от ТЗ, което се
   отнася само до третите лица за дружеството.
   Решение във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници поражда
   незабавно действие, като предвиденият в чл.140, ал.4 ТЗ конститутивен ефект на вписването
   намира своето проявление само спрямо трети за дружеството лица. В този смисъл е
   постоянната практика на ВКС, изразена в редица решения, между които и р. № 690/03.12.2008
   год. по т.дело № 349/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 от новия ГПК.
   Второто становище.
   Решението за приемане на нов съдружник има действие от момента на вписването на
   решението на ОС. От момента на вписването в ТР новият съдружник придобива всички права и
   встъпва в членственото правоотношение, тоест вписването има конститутивно действие води
   до промяна на учредителния договор съгласно чл. 140, ал. 3 от ТЗ.
3. При прехвърляне на дял между съдружници правните последици настъпват от момента на
   сключване на договора с нотариална заверка на подписите, което е форма за действителност
   на договора. Вписването на договора за продажба на дялове в ТР има само оповестително
   действие арг. от чл. 7, ал. 1 от ЗТР, тъй като конститутивното действие се предвижда само с
   изрична разпоредба. В случая вписването има защитно действие и е форма за
   противопставимост.
4. Приемането на наследството от наследниците.

• Правни последици при прехвърляне на дялове са встъпване на правоприемника в
  членственото правоотношение с дружеството и придобиване на всички права и задължения.
  Солидарна отговорност на прехвърлителя и правоприемника за дължимите към момента
  вноски срещу дела в капитала чл. 130 от ТЗ.
• Правни последици при наследяване на дялове. +2 т.
  Според едно първо схващане, за да станат наследниците съдружници, освен приемането на
  наследството на починалия съдружник, е необходимо и съгласие на ОС на ООД. Това схващане
  се опира на analogia legis от чл. 129 ал. 1 изр. 2 във вр. с чл. 137 ал. 1 т. 2 ТЗ. Според това
  схващане наследниците се приравняват на трети лица – несъдружници, и за приемането им
  като съдружници е нужно останалите съдружници да се съгласят с това, при това – единодушно
  (чл. 137 ал. 3 ТЗ). Членственото правоотношение не се придобива автоматично. Наследниците

имат право само да искат да им бъде изплатена стойността на дружествения дял на техния
наследодател. В договора може да са предвидени специални правила за наследяването. В този
смисъл е и практиката на ВКС.
Второто схващане е следното: наследяването на дружествени дялове е хипотеза, която не
може да се урежда по аналогия от прехвърлянето на дялове между живи лица. Според това
второ схващане приемането на наследниците за съдружници става по силата на приемането от
тях на наследството на починалия съдружник, без да е нужно съгласието на ОС на дружеството.
( Таков, Кр. Някои актуални въпроси на регистърните производства при наследяването на
дялове от дружества с ограничена отговорност в сп. Пазар и право, бр. 2/1999; Маданска, Н.
Дискусионни моменти относно договора за продажба на дружествен дял в сп. Пазар и право,
бр. 11/2011; Герджиков, О. Коментар на търговския закон. Книга втора. С., 2000 , с. 398- 405 )

1. Иванов сключил договор с Петров, по силата който срещу възнаграждение от 1 000 лева
   Петров се задължил със златото, предоставено му от Иванов, да изработи златен пръстен в
   срок до месец март 2011 г. През месец февруари пръстенът бил готов. През месец март Петров
   отказал да предаде пръстена. Петров предал пръстена едва през месец май 2011 г.
   От кой момент Иванов ще стане собственик на пръстена?
   Кой носи риска от погиване на златото и на пръстена и от кой момент?
   Ще се променят ли отговорите, ако златото е предоставено от Петров, който е изпълнител по
   договора?
   Иванов е собственик на основния материал и става собственик от момента на възникване на
   новата вещ – пръстена. +1 т.
   Рискът от погиване на материала е върху собственика – Иванов, както и рискът от погиване на
   пръстена. След изпадане на Петров в забава – отказа да предаде в срок пръстена (предава го
   едва май)- рискът от погиване на златния пръстен ще премине върху Петров. +2 т.
   Ако материалът е на изпълнителя то собствеността ще премине върху възложителя едва с
   предаване на вещта. Рискът от случайно погиване ще е за изпълнителя както на материала,
   така и на вещта до момента на предаване на пръстена на възложителя. +2 т.
   (Кожухаров, А. Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения. С., 2002 , с.
   189 -190 )
   ЧАСТ ІІІ
   І.
   През 2003г. Иван Иванов (65 г.) бил в цветущо финансово състояние и решил да надари най-
   малкия си внук Илиян (25г.) по случай предстоящата сватба на Илиян. Двамата сключили
   договор, по силата на който Иванов прехвърлил безвъзмездно право на собственост върху
   собствения си недвижим имот в гр. Китен. Прехвърленият имот се оценявал на 250 000 лв. към
   момента на изповядване на сделката. През 2004 г. Илиян решил да припечелва от наем и
   построил четири покрити гаража и магазин, тъй като имотът бил в близост до плажа и
   търговската улица, но без необходимите строителни разрешения и в отклонение на
   разпоредбите на ЗУТ. Извършените строителни работи били на стойност 12 000 лева.
   През септември 2008 г. Иванов получил сериозно заболяване и изпаднал в тежко финансово
   положение при последвалата финансова криза. През юни 2009 г. Иванов поискал от Илиян,
   който бил реализирал се търговец и печелел добре, да му плаща по 300 лв. месечно, защото се

нуждаел от ежедневни грижи и искал да наеме болногледачка, но нямал средства. Илиян
отказал да подпомага дядо си.
Иванов се нуждаел от грижи и скъпо струващо лечение, поради което решил да потърси
правата си в съда на 11.01.2010 г. Иванов възнамерявал, ако успее да си върне имота, да
учреди право на строеж върху него в полза на свой бивш съдружник, който строял хотели по
морето и му обещавал част от печалбите си.

1. Какви искове е предявил Иванов и какви ще са правните последици?
   Иск за отмяна на дарението чл. 227, ал. 1, б. “в” от ЗЗД
   Иск за предаване на владението по чл. 108 от ЗС
   Сключен е договор за дарение, след което дарителят е имал сериозна нужда от издръжка
   поради заболяването си и финансовите затруднения. Подареният имот е на значителна
   стойност и надареният има финансовата възможност да дава поисканата издръжка в размер на
   300 лв. месечно. Тя е съобразена с нуждите на дарителя. Искът е предявен в едногодишния
   преклузивен срок. +2т. Искът се явява основателен и с уважаването му с обратна сила отпадат
   последиците на договора. Издаденият нотариален акт в полза на Илия следва да бъде отменен
   с решението.+2т. Ревандикационният иск се предявява кумулативно в това производство.
   Целта е владеещият несобственик да бъде отстранен от имота, като съдът ще осъди Илиян да
   предаде владението на имота на Иванов.+1т.
2. Как може да защити правата си Илиян, като се има предвид, че стойността на имота се е
   увеличила с 5 000 лв. ? От кой момент започва да тече давността за правата на Илиян?
   Насрещен осъдителен иск по чл. 74 от ЗС за 5000 лв. Илиян е недобросъвестен владелец;
   отмяната има обратно действие и Илиян с непризнателността си е станал причина за отмяна на
   дарението. +2 т.
   Обратното действие на съдебното решения не засяга правоотношенията, възникнали от
   подобряването на вещта, поради което, ако по време на извършването на подобренията
   подобрителят нито е знаел за предстоящото унищожаване, разваляне или отменяване на
   придобивното основание, нито е бил виновен за това, следва да бъде обезщетен на базата на
   чл. 72 ЗС. В настоящия случай владелецът е виновен за отмяната на дарението, тъй като е
   отказал издръжка на дарителя си, който се е нуждаел от нея, поради което има качеството
   недобросъвестен владелец. +1 т.
   Следва да се приеме, че вземането на владелеца, извършил подобрения върху чужд имот,
   става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на
   владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или най-късно от
   деня, когато владението бъде смутено от собственика по исков ред, обикновено чрез
   предявяване на ревандикационен иск. +2 т.
   Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС р. ІV и р. VІ.
3. Може ли Иванов да предяви в същия процес и иск по чл. 109 от ЗС?
   Ще бъде ли основателен този иск?
   Ако да – какви ще са правните последици от уважаването му в същия висящ процес?
   Може да бъде предявен в същото производство, тъй като строежът е незаконен и смущава
   правото на собственика да го ползва. Ответникът ще бъде осъден да премахне извършения
   строеж, поради което насрещният му иск за извършените подобрения ще бъде отхвърлен като
   неоснователен.

В установената съдебна практика се приема, че винаги когато се докаже действие или
създадено състояние, което пречи на собственика да упражнява своето право според
предназначението на имота или съответния обем на правото на собственост, засегнатият
собственик следва да потърси правата си чрез предявяване на негаторния иск.
Негаторният иск предоставя защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, което ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване
на имота според предназначението му.
Искът по чл. 109, ал. 1 ЗС е приложим по отношение на незаконно построени сгради, но не и на
такива, намиращи се в режим на търпимост по ЗТСУ. Премахването на строеж, който смущава
и/или ограничава правото на собственост (съсобственост), е предпоставено от недопустимост и
нетърпимост на същия изобщо или в състоянието, в което е извършен- така т.р.№ 31/1984 год.
по гр.д.№ 10/1984 год. на ОСГК на ВС и решение № 190/1993 год. по гр.д.№ 1699/1992 год. на
ІV г.о. на ВС. + 5т.
ІІ.
На 01.12.2010 г. Лизинг ООД като лизингодател и Михаил Петров като лизингополучател
сключили договор за финансов лизинг, по силата на който лизингодателят се задължил да
предостави за ползване на лизингополучателя нов автомобил Опел Корса срещу заплащане на
лизингова цена от 50 000 лв. Съгласно договора, към момента на подписване на договора
лизингополучателят внесъл първоначална вноска от 20 000 лв., като останалата сума той се
задължил да изплаща на равни месечни вноски по време на срока на договора, който е 30
месеца. Друга клауза на договора дава право на лизингополучателя да придобие собствеността
върху автомобила след изтичане на срока на договора и при изплатени всички вноски, като
отправи едностранно изявление до лизингодателя.
На 29.10.2011 г., при пътнотранспортно произшествие по вина на Кристиян Лалов (водач на лек
автомобил Мазда), сериозно бил повреден опелът, управляван от Петров. За ремонта на
колата Петров заплатил сумата от 11 000 лв., тъй като имал работа и автомобилът му трябвал
по спешност.
1.Кой, от кого и на какво правно основание може да предяви иск ?
Михаил Петров има право на иск на основание чл. 45 ЗЗД срещу Кристиян Лалов, тъй като на
основание 343 от ТЗ лизингополучателят носи риска от повреждането на веща – лек автомобил
Опел Корса. Деликтното правоотношение възниква между деликвента Лалов и
лизингополучателя – Петров, който има пряк иск, тъй като вредата настъпва в неговата
имуществена сфера, а не в тази на собственика на лекия автомобил Опел Корса. Вредата се
изразява с увеличаване на пасива на лизингополучателя, за който възниква задължение да
поправи автомобила. +5 т.
(Решение № 294 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 670/2009 г., IV г. о., ГК)
При финансовия лизинг лизингодателят придобива вещ от трето лице при условия, определени
от лизингополучателя, и след това предоставя вещта за ползване срещу възнаграждение.
Собствеността на вещта остава за лизингодателя, а лизингополучателят ползва вещта до
момента, в който упражни правото си да придобие собствеността върху вещта- по време или
след изтичане срока на договора. При финансовия лизинг рискът от случайното погиване или
повреждане на вещта е за лизингополучателя. Тъй като финансовият лизинг е вид търговска
сделка, то съгласно чл. 343 ТЗ при финансовия лизинг рискът от случайно погиване или
повреждане на вещта се носи от лизингополучателя. При това положение лизингополучателят
е този, който по силата на изричните договорни клаузи, е носител на риска от повреждане на

вещта и носител на правото да търси директна (включително деликтна) отговорност от
деликвента, а не лизингодателят по делото.

1. Разграничете финансовия от оперативния лизинг.
   Ще се промени ли отговорът по първия въпрос, ако сключеният договор е за оперативен
   лизинг?
   С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице
   при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу
   възнаграждение. За разлика от оперативния лизинг, финансовият лизинг съчетава мандатния
   елемент – поръчката на лизингополучателя, с финансово-кредитния елемент – придобиването
   на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й изплащане от
   лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването – лизингови вноски. По
   своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за
   предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. С него
   лизингодателят, финансирайки със свои средства покупката на съответната вещ по поръчка на
   лизингополучателя, на практика отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната
   цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане на лизингово
   възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на определени интервали от време.
   За разлика от оперативния лизинг, при договора за финансов лизинг размерът на лизинговото
   възнаграждение /общата стойност на лизинговите вноски/ е калкулирано по такъв начин, че
   покрива първоначалната стойност на актива /вещта/, разноските на лизингодателя и неговата
   печалба, поради което се съдържа и клауза за закупуване на този актив от лизингополучателя.
   При оперативния лизинг не е налице мандатен елемент – поръчката на лизингополучателя за
   придобиване на вещ от трето лице. При него стойността на вещта не се покрива изцяло от
   лизинговите вноски, плащани през установения в договора срок, и лизингодателят има интерес
   от остатъчната стойност на вещта, като разчита на възможността за продажбата му или за
   повторното му предоставяне за ползване от друг лизингополучател. Докато при оперативния
   лизинг интересът на лизингодателя е получаване на отделната лизингова вноска, при
   финансовия лизинг интересът е получаване на цялото лизингово възнаграждение. +2т.
   Ще се промени отговорът на първия въпрос, тъй като рискът от случайно повреждане на веща
   при оперативния лизинг е за лизингодателя по аргумент от противното на чл. 343 от ТЗ.
   Деликтното правоотношение възниква между лизингодателя и деликвента. При наличие на
   правен интерес да ползва лизинговия автомобил лизингополучателят плаща и отстранява
   вредата върху веща като по този начин изпълнява задължението на деликвента към
   лизингодателя, който е собственик на веща. Налице хипотезата по чл. 74 ЗЗД.
   Лизингополучателят ще има иск в размер на стойността на вредата срещу деликвента, тъй като
   Петров се е суброгирал в правата на лизингодателя. Възможен отговор е и гестцията в
   хипотезата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, при която лизингополучателт ще си търси платената сума от
   лизингодателя, тъй като с нея той се е обогатил и е спестил разноски. Лизингодателят има иск
   по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента. Разпоредбите на чл. чл. чл. 231, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД са изрично
   изключени.

• 3 т.
  3.Ще се промени ли отговорът по първия въпрос, ако сключеният договор е за наем?
  В този случай наемателят има иск на основание чл. чл. 231, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД. срещу
  наемодателя, тъй като е направил разноски по възстановяване на веща, които са в тежест на
  наемодателя. Вредите на автомобила са причинени от виновното действие на трето лице, а не

се дължат на поведението на наемателя. Наемателят може да удържи стойността на
направените разноски от следващите наеми. + 2 т.
Деликтното правоотношение в този случай възниква между Лалов и собственика на
автомобила, който е наемодателят. В този случай собственикът на повредения лек автомобил
ще има пряк иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента за това, че той е причинил с виновното си
поведение вреда на неговия автомобил. Вредата е отстранена, но е възникнало правно
задължение на собственика да поеме разходите по възстановяването на автомобила. +3 т.